Петият, интелектрикът Палибаба, не тръгнал за никъде, спрял веднага след границата на Болударовото кралство, пуснал магароботите по звездните пасища и започнал да свързва, да настройва и да програмира машината, тичал край нейните осемдесет сандъка, а когато се изпълнила така с електричество, че се раздула от разум, започнал да й задава точно обмислени въпроси: къде живее бледникът? как да намери пътя, по който се стига да него? как да го излъже? как да го омотае, че да даде ключето? Когато обаче получавал неясни и уклончиви отговори, гневът му се разпалвал и той тренирал машината така, че замирисала на нагорещена мед, а после я биел и налагал, викайки: «Кажи ми веднага истината, проклета стара изчислителна машино!», от което съединенията й се стопили, калаят потекъл от тях на сребърни сълзи, а прегрелите тръби се напукали с трясък и той се озовал над една разжарена развалина бесен и с тояга в ръка.
Трябвало да се върне вкъщи с празни ръце. Поръчал си нова машина, но не я видял по-рано от четиристотин години.
Шести бил походът на Селектритите. Диодин, Триодин и Хептодин постъпили иначе. Те имали неизтощими запаси от тритий, литий и деутерий и намислили да щурмуват с взривове на тежък водород всички пътища, водещи към страната на бледниците. Не се знаело обаче къде е началото на тези пътища. Искали да питат огненогите, но те се затворили зад златните стени на своята столица и започнали да изритват пламъци; смелите Селектрити щурмували, без да жалят нито деутерия, нито трития, така че адът на разтварящите се атомни вътрешности достигнал чак до звездното небе.