по-бързо и по-бързо се носело кристалчето-смелчага, а космочовекът също започнал да кръжи и да кръжи, но не можел по никакъв начин да го настигне, макар че вече се въртял като пумпал, и накрая набрал такива обороти, развил такава скорост, че веригите на гравитацията се разхлабили, натегнатите до краен предел шевове на притеглянето, направени от Гигантиан, се разшили, скъсали се връзките на електрическото привличане, и, подобен на ускорена центрофуга, космочовекът се пукнал и се разлетял по всичките страни на света, въртейки спирални галактики-факли, сеейки млечни пътища, и от тази центробежна разпръскваща сила започнало движението на мъглявините. След това Микромил казвал, че е победил, защото космочовекът на Гигантиан се разлетял, преди да е рекъл «гък» или «мък». На което Гигантиан отговарял, че целта на състезанието не била да мерят спояващата сила, а разума, иначе казано — кое от техните създания е по-умно, а не кое остава по-дълго време цяло. И тъй като това нямало нищо общо с предмета на спора, Микромил го подвел и го измамил нечестно.

Оттогава спорът им станал още по-разгорещен. Микромил търси своя рубин, който се загубил някъде по време на катастрофата, но не може да го намери, защото погледне ли, вижда червена светлина и веднага тича натам, но това е само светлината на мъглявини, проблясващи от старост, червеникави, така че той продължава търсенето и все така напразно. А Гигантиан се опитва с гравитации-въжета и лъчи-конци да зашие тялото на пръсналия се свой космочовек, използвайки за игли най-твърдо лъчение. Но каквото зашие, веднага се пуква, такава е страшната сила на вече започналото движение на мъглявините. И нито единият, нито другият успял да разбере от материята нейните тайни, макар че и на разум я научил, и уста и сложил, но преди да се стигне до решителния разговор, се случила бедата, които неразумните поради своето невежество наричат сътворение на света.

Защото истината е, че космочовекът на Гигантиан се разлетял на дребни парчета заради рубинчето на Микромил, на толкова дребни парчета, че и до ден днешен лети в различни посоки. А който не вярва, нека попита учените не е ли истина, че това, което се намира в Космоса, се върти постоянно около оста си като пумпал. Тъй като всичко е започнало именно от това бясно въртене.