— Така да бъде — съгласил се Гигантиан. И се отдръпнали от своите творения, за да застанат те сами на арената. Пообикалял, пообикалял в тъмнината червеният рубин, над океана от вакуум, в който плавали звездни планини, над блестящото неизмеримо туловище и запищял:

— Ей ти, прекалено големия, огнен дървеняко, неизмеримо нищо и никакво, можеш ли да си помислиш каквото и да е нещо?

Тези думи достигнали чак след една година до мозъка на колоса, раздвижили се в него небосводите, споени с майсторска хармония, той се учудил на дръзките думи и поискал да види кой се осмелява да му говори така.

Ето защо започнал да обръща главата си натам, откъдето му задали въпроса, но докато я извъртял, минали две години. Погледнал с ясните си очи-галактики в мрака и не видял нищо в него, защото рубинът отдавна не бил там и пискал вече зад гърба му:

— Ама че си непохватен, мой звездооблачни, мой слънчевокоси, какъв си ленивец-неповратливец! Вместо да си въртиш главата, космата от слънца, по-добре кажи можеш ли да сметнеш колко прави две и две, докато половината от лазурните гиганти не е изгоряла в черепа ти и не е загаснала от старост!

Разгневили тези безсрамни насмешки космочовека и той започнал да се извръща колкото се може по-бързо, защото му говорели зад гърба. И се извръщал все по-бързо и по-бързо, и се въртели около оста на тялото му млечните пътища, и се извивали от инерцията раменете на галактиките, до този момент прави, в спирални, и закръжили звездните облаци, от което се превръщали в сферични тела, и всички слънца, луни и планети се завъртели в него от инерцията като пумпали. Но преди да светне към своя противник с очните си орбити, той вече го подигравал откъм другата му страна.

Все