Те не само остават доволни от онова, което на официален език се нарича „строителство на въоръжените сили“ на младата независима република, но и подписват поредица от договори и протоколи за мерки, обуславящи по-нататъшния прогрес в тази област. Любопитно е да се проследи как под всички тези договори и протоколи подписът на маршал Шапошников постепенно се обезсмисля и все по-категорично се утвърждава подписът на (вече) армейски генерал Грачов, сменил Шапошников на поста министър на отбраната. Самият Шапошников галантно се оттегля в сянката на чудовището, наречено „Росвооружение“

За да няма неприятности, от Чечения са изведени базираните войски на бившата съветска армия. Кой знае защо, но всички смятат, че това е чисто стихиен процес — армията, уплашила се от заканите на Дудаев и уморена от неговите ултиматуми, се вдига и заминава за дома, като изоставя въоръжението, боеприпасите и военните поселища, включително и двете стратегически ракетни бази, на новата независима държава. Не е ясно към кого е адресирана тази версия.

Извеждането на войските се осъществява, както е прието в цивилизования свят, в рамките на междудържавен договор, постигнат и подписан на най-високо равнище. И въпреки всеобщото мнение, резервите, които изтеглящите се от Чечения бивши съветски, а сега руски части оставят на Дудаев, са смехотворно малко. Стигат за не повече от две седмици интензивни бойни действия. Поради това е подписан нов договор за допълнителни доставки на оръжие и боеприпаси в република Ичкерия; какво пък — оръжие в Русия има достатъчно не само да бъде въоръжена такава малка република, но и да се превъоръжат всички армии на планетата, включително и американската.

Но за разлика от съветско време, когато планини от оръжие са доставяни на когото трябва фактически безплатно — срещу мъглявите обещания за признаване и приемане на негаснещите идеи на Ленин, на генерал Дудаев такава услуга не е правена. Напротив — срещу московската щедрост той трябва да окаже на Кремъл услуги, които може да се определят като твърде деликатни.