След провала на така наречения августовски „пуч“ през 1991 година, по заповед, директно получена от Москва, въоръжените „гвардейци на Дудаев“ овладяват сградата на Министерския съвет, радиото и телевизионния център, а на 6 септември — и на Върховния съвет на Чечено-Ингушката република. Дудаев все още не е президент, но вече заема достатъчно дълго не съвсем ясно формулираната длъжност председател на Изпълнителния комитет на Общонационалния конгрес на чеченския народ. И за да не влезе в конфронтация със стария си боен другар от Афганистан генерал Руслан Аушев, претендиращ (като старши по чин) за ролята на безпрекословен лидер (президент) на Ингушетия, първият негов акт е отделянето на Чечения от Ингушетия.
На 15 септември 1991 година, почти едновременно с аналогичните събития в Москва, Дудаев предлага на бившия Върховен съвет на Чечено-Ингушката република, свикан в Грозни, да се саморазпусне. Тъй като такива са и указанията от Москва, където по същото време и с почти същите методи „саморазпускат“ Върховния съвет на СССР, депутатите на Чечено-Ингушетия покорно се саморазпускат. Новите избори са назначени за 18 ноември 1991 година.
На 5 октомври в Чечения, както и в цялата страна, старите структури на КГБ прекратяват дейността си и се парализира работата на съветите на всички равнища, а на 27 октомври се провеждат свободни избори за президент на републиката, на които убедително побеждава генерал Дудаев. Той вече си е свършил работата и сега с интерес наблюдава поведението на Хасбулатов. Ама че майтап ще падне, ако този стане диктатор на Русия!
Но за разлика от своя приятел и сънародник, въпреки че заради скока си от полковнишката длъжност в президентското кресло също се е заразил от кесонна болест, генерал Дудаев страда от нея в много по-малка степен. Сам обект на наркотичните халюцинации на мнозина, генералът не халюцинира като тях. Все пак той е бивш летец и умее да се ориентира в жестоката реалност на околния свят, изплъзвайки се от хватката на кесонната болест. Да се задържиш в президентското кресло на република като Чечения, без да си имам