А генерал Дудаев не е имам. На всичко отгоре е бил и си е останал комунист, макар че никак не съзнава това, а щом е бил и генерал, той, разбира се, е съветски. При това решителен. Навремето именно неговите бомбардировачи са били готови да пуснат атомна бомба над разбунтувалия се ескадронен миноносец „Строжевой“, опитал се да бяга в Швеция. И се щели да я пуснат, тъй като генералът (тогава полковник) Дудаев умее да направи така, че заповедите му да се изпълняват.

Генералите, които напускат въоръжените сили и се залавят с политика, винаги изпитват известна нерешителност при допира с общество, независещо от властта и силата на четирите устава (дисциплинарния, строевия, корабния и за вътрешната служба). И поради това започват трескаво да търсят някаква обединяваща идея, която да сплоти големи маси хора, неумеещи и нежелаещи да се движат под строй. Така например генерал Стерлигов се е опитвал (и се опитва) да стане общонационален лидер на антисемитските идеи, генерал Руцкой — на близката до тях православна държавност, генерал Варенников — на идеите на комунизма, замесени с кръвта на няколкото външни войни.

Но тъй като тези наслука подбрани генерали и сами много-много не си вярват, и, което е най-важното, твърде лошо се ориентират в същността на собствените си обединителни идеи, нещата при тях съвсем не са така блестящи, както би им се искало.

Съвсем друго нещо е Дудаев! На него не му се налага да търси или мъчително за измисля подобна идея. Неговата идея витае във въздуха и го прави плътен и динамичен, тъй като тя най-малко две столетия е генерирана на чеченска земя. Това е идеята за национална независимост. А ако трябва да се каже още по-точно и по-разбираемо — за независимост от Русия. Присъединени някога към Русия в резултат на война, продължила (официално) повече от 50 години, чеченците винаги са се стремели по някакъв начин да се отделят от Русия.