— Странен човек — каза Рик замислено, после отпи от чашата си и се облегна назад, като скръсти ръце зад тила си и изви лакти напред. Загледа се в мивката. — Чух… чух да се говори — от доста хора, на които може да се вярва, че у него има нещо, че е постигнал някакво просветление, че има особена сила и понякога може да бъде велик учител. Но имал също така и проблеми с егото си, които явно вървят ръка за ръка с нещата от тоя сорт. Освен това имало и някои доста неприятни подробности. Чувал съм дори, че това не било истинското му име, че бил картотекиран като престъпник и че бил по-скоро шарлатанин, отколкото истински маг. Не знам. Иначе той е художник, при това доста добър. Картините му се продават като топъл хляб.

— Срещал си се с него?

Пауза, после:

— Да.

— Какво беше личното ти впечатление?

— Не знам. Е… аз съм предубеден по въпроса. Не бих могъл да кажа.

Той гаврътна виното от моята чаша.

— И как стана това?

— О, веднъж поисках да уча при него. Но той не ме прие.

— Значи ти също си минал през това. Мислех си, че…

— През нищо не съм минавал — тросна се той. — Просто опитвам от всичко, това е. Всеки минава през различни етапи. Исках да се доизградя, да израсна, да се извися. Кой не го иска? Но така и не успях да го постигна. — Поуспокои се и отново си пийна от виното. — Понякога усещах, че съм близо, че долавям някаква сила, някакво видение, което мога почти да зърна и да докосна. Почти. След това всичко изчезна. Това са пълни глупости. Човек просто се самозаблуждава. Случваше ми се дори да си мисля, че съм го постигнал. После минаваха няколко дни и разбирах, че отново се самозалъгвам.

— И всичко това преди да се запознаеш с Джулия?

Той кимна.

— Точно така. Може би това продължи връзката ни за известно време. Още си падам по приказките за тия глупости, макар че вече не вярвам в тях. После тя започна да взема всичко прекалено сериозно, а аз нямах намерение отново да минавам по стария маршрут.