Във всекидневието често ставаме свидетели подобното привлича подобно. Причината е, че умът е развил определен характер и в него възникват мисли-образи от определен тип. Ако човек се вгледа внимателно в обикновения живот, няма да има момент, в който да се усъмни в истинността на казаното. Възвишените умове винаги отразяват и притеглят по-възвишена мисъл. Откъдето и да произлиза, тя ще се насочи към тях, иде бъде привлечена от ума, подготвен за нея. Обикновеният ум е привързан към обикновени мисли. Например, човек, който има навика да критикува другите, с готовност отваря уши за критики, защото това го интересува, доставя му удоволствие. Той не може да противостои на изкушението да чуе нещо глупаво за друг, защото това е най-скъпото за неговото сърце — та нали самият говори подобни неща. За ушите на човек, който не обича клюките, това е нещо, което не желае да чуе. Сърцето му не намира удоволствие в злословенето — то иска да отхвърли всичко нехармонично. Затова светът на ума е царството на човека, неговата собственост, каквото посее, това ще пожъне, за каквато цел съхранява тази собственост, това и ще се произведе в нея.
Нека навлезем по-дълбоко в метафизиката. Какво формира мисълта-образ? Това е много тънък въпрос. Ученият-материалист ще каже, че съществуват мисли-атоми, които се групират и създават форма — т.е. съединявайки се те образуват мисъл-форма. А ако поиска да обясни това по-предметно, ще каже, че в мозъка съществуват малки мисли-образи, подобно на движещи се картинки и когато се комбинират успешно, съставят форма. Тъй като материалиста не вижда по-далече от своето тяло, той търси тайната на живота в своето тяло и във физическия свят.