В действителност, мозъкът е само инструмент за това да бъдат направени мислите по-ясни — мисълта е по-голяма, по-широка, по-дълбока и по-висша, отколкото мозъка. Изображенията на мислите се създават чрез впечатленията натрупани в ума. Ако умът не е богат на впечатления, мисълта няма да бъде ясна. Например, у сляп човек, който никога в живота си не е виждал слон, не може да се породи идея за слон, защото неговият ум няма такива форми — образци, от които да сътвори със силата на волята някакъв образ. За да бъде създадена формата, умът трябва първо да я познае. Следователно, умът е хранилище на всички форми, видени някога от човека. Възниква въпросът — може ли формата да бъде отразена в ума на сляп човек? Да, но тя ще остане незавършена. Ако мисъл се проектира на сляп човек, той ще я възприеме наполовина, тъй като няма тази част, която трябва да вземе от собствения си ум и приема само отражението, проектирано в него. Тъй като има мъглява идея за даден обект, той не може да го направи ясен за себе си.

Формата на мисълта, намираща се в ума, се отразява върху мозъка. Мозъкът може да се сравни с фотографска плака. Мисълта пада върху мозъка, подобно на лъча, падащ върху фотографската плака, при това попадат, както собствените, така и мислите на другите. Съществува още един процес и той се заключава в това, че мисълта се развива и проявява подобно на фотографска плака. Как става това? Има ли някакъв разтвор, в който е необходимо да бъде поставена тази „фотографска плака“. Да, това е интелектът — посредством собствения интелект на човека тя се развива и става по-ясна и осезаема за вътрешното чувство. Под вътрешни чувства се разбира най-скритата и дълбока част на петте осезания. Въпреки че външно именно пет органа са ни дали идеята за петте осезания, в действителност съществува само едно чувство. Чрез пет външни органи ние изпитваме пет различни осезания и това ни дава идеята за пет чувства.