Съществува една тайна, отваряща врата в мисълта-език — това са вибрациите и направлението, което те приемат. Мисълта въздейства на човека и се проявява в неговата същност. Има определен закон, управляващ мисълта и този закон е законът на направлението: насочена ли е силата надясно или наляво, нагоре или надолу. Именно това направление на вибрациите на мислите поражда дадено изображение и виждащият може да го види толкова ясно, сякаш е или буква. Несъмнено е, че за виждащия не е задължително да чете мислите на човека по неговата външност, защото не може да бъде виждащ, ако не е отворен за отраженията, така че всяка мисъл да се отразява в него. Това прави нещата по-ясни. Не е нужно човек да открива изображението на мисълта по видимата форма, за да я познае — самата атмосфера, която мисълта създава е достатъчна. Самата мисъл възкликва: „Аз съм това“, защото тя притежава език, притежава глас; носи дихание и живот.
Глава 8
Памет
Паметта е ментална способност, записваща машина, която — подобно на ума записва всичко, което попадне в нея чрез петте основни чувства.
Това, което човек вижда, чува, мирише, докосва, вкусва, се записва в паметта. Форма, картина или изображение, видени веднъж, остават в паметта за цял живот, ако са били добре записани. В светския живот човек чува безброй думи в продължение на един ден и въпреки това някои думи, записани чрез паметта, остават за цял живот толкова живи, колкото и в момента на изричането. Така е и с музиката — ако човек веднъж е чул прекрасна музика и тя се е записала в неговия ум, остава там завинаги. А паметта е такава жива машина, че вие можете да възпроизведете записа по всяко време. Веднъж усетена, хубавата миризма се запомня, чувството за вкус остава, чувството за съприкосновение се задържа чрез паметта.
Нещата не остават в паметта така, както в бележник за записки. Бележникът е мъртъв, затова и всичко, записано в него, е мъртво, а паметта е жива, така че всичко, оставащо в паметта, също е живо, има живо присъствие. Записът на един приятен спомен понякога е толкова ценен, че човек е готов да пожертва обективния свят в името на такъв запис.