Тогава, ставаме господари на съдбата си. Много е трудно, но към това трябва да се стремим. Понякога паметта отслабва от твърде силното напрежение на ума. Когато човек се опитва да си спомни, той съвсем естествено се напряга. За паметта е естествено да помни. Но когато я напрягате: „Ти си длъжна да си спомниш“, тя блокира и забравя. Защото самият факт, че я напрягате, я заставя да забрави. Човек не трябва да се опитва да насилва ума повече, отколкото му е необходимо. Не е задължително да се използва мозъка, когато се опитваш да си спомниш някоя дреболия, защото използвайки го, ти го напрягаш. Паметта е под командата на човека. Ако той иска да знае нещо, без да се вкопчва в него, знанието идва незабавно. То е като компютър — той представя пред вас на секундата всичко, което искате да знаете, без да се замисли. Ако паметта не работи по такъв начин, значи нещо не е наред. Разбира се, асоциативните връзки помагат. Ако човек е съхранил в съзнанието си мисъл за кон и влезе в конюшня, тя му го припомня. Вашето внимание е напълно достатъчно. Не е нужно да се използва силата на волята за припомняне на дреболии, но и днес хората използват неправилен метод, когато твърдят, че за да си спомни нещо, човек трябва да прояви воля, да го желае. Желанието отслабва паметта. А и нарушава равновесието между активността и отдиха. Паметта никога не се губи. Просто когато умът е разстроен, паметта става мъглява, затова именно спокойствието на ума прави човека способен да отключи всичко, което съдържа паметта му. Когато умът е разстроен, когато човекът е неспокоен, тогава не е способен да прочете онова, което е записала неговата памет. Не е вярно, че паметта унищожава съхраненото в нея. Човек просто губи ритъма на живота си от превъзбуда, невроза, емоционална слабост, тревога, безпокойство, страх или смущение и точно това предизвиква безпорядък в ума и човек не може ясно да почувства нещата, записани в паметта.