Несъмнено, муршидът винаги записваше на хартия неща, принадлежащи на земята, цифри и други факти, но неща, имащи отношение към духовния порядък, към божествения закон, които са значително по-важни и бележникът не е създаден за тях, трябва да се съхраняват в паметта. Защото паметта не е само записваща машина — тя е плодородна почва и всичко, което е поставено в нея е постоянно съзидаващо и развиващо се. Ето защо човек не само притежава нещо, е вложил в банка, той получава и лихви.

Но в същото време по суфийския път ние се учим как да изтриваме от записа живата памет за нещо от миналото — това е работа, която изпълняваме с помощта на концентрация и медитация. То не е нещо просто, а най-сложното и най-значителното от съществуващите неща. Ето защо ние съхраняваме нашето учение свободно от предположения, мнения, доктрини и догми, защото вярваме в продължителната работа над себе си. Какво става ако веднъж ви кажат нещо и вие повярвате в него, а на следващия ден вече се съмнявате и не вярвате? Ако ви кажат, че на седмото небе съществува къща или дворец, какво би ви дало това? То само би удовлетворило вашето любопитство, но никъде няма да ви заведе. Именно по пътя на медитацията ние достигаме до определено ниво. Можем да изтрием от паметта това, което искаме и по такъв начин сме способни да създадем сами своя рай. Целият секрет на езотеризма е в контролирането на ума и работата с него, както художникът работи с платното и пресъздава върху него всичко, което го вълнува.

Как може човек да се освободи от нежелани мисли? Трябва ли те да се разрушат от този, който ги е създал? Да, именно създателят на мислите е длъжен да ги разруши, но това не е по силите на всеки. Само този, който е достигнал висше майсторство, който може да създава това, както иска, може и да разрушава. Когато станем способни да създаваме върху платното на нашето сърце всичко, което пожелаем и да изтрием всичко, което пожелаем, тогава достигаме висше майсторство, за което жадува нашата душа и осъществяваме тази мисъл, за която сме на земята.