Понякога в уединени места гласовете са сякаш погребани и там се поражда обертон, който е особено нежен и действа успокояващо — гласовете са си отишли, а вибрацията, под формата на едно особено излъчване, е останала. Ако дадено място винаги е било пусто, то още повече ни възвисява, защото притежава своя естествена атмосфера, а това възвисява повече от всичко. Ако няколко пътешественици преминат през него, то ще донесе до нас техните гласове. Те са много подобри, от гласовете, които могат да се чуят и почувстват в големите и малки градове, защото сред природата човек е съвсем друга личност.

Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения отпадат и той става едно с нея. И всичко добро и красиво, което живее в душата му, излиза на повърхността и превръща живота му в мечта, романтика, поема. Неговата мисъл — човешката мисъл — започва да пее чрез природата.

Когато Авраам се върнал от Египет след посвещение в мистерията на живота, той отседнал в Мека и там бил поставен камък в памет на посвещението, което получил от древната школа в Египет. Глас, помещаващ се в камъка, пеещ с душата на Авраам, звучи и може да бъде чут от тези, които имат слух да го чуят. Оттогава пророци и виждащи идват на поклонение при този камък Кааба, а гласът все още съществува и продължава да звучи.

Мека е място в пустинята, място, в което не се случва нищо. Земята не е плодородна и хората не са били много цивилизовани, не е процъфтявала нито науката, нито изкуството, нямало развито земеделие или промишленост, а сега то привлича милиони хора, които идват с една-единствена цел — поклонение. Какво ги притегля? Притегля ги гласът в камъка. Камъкът е бил принуден да говори и той говори на тези, чиито уши са отворени.