Мисълта на духовно извисения човек притежава по-голяма сила, отколкото нейното съдържание, защото човекът е животът на тази мисъл, докато мисълта е обвивка за този живот. Може би Авраам не е могъл да запечата в някакъв друг камък своите усещания и първи впечатления от посвещението. Може би, в този момент впечатлението е било по-силно и по-интензивно, отколкото в някакво друго време от живота му. Той казал: „този камък аз поставям тук в памет на посвещението, в памет на Бога, разбиран като Единния Бог, за да може този камък да остане завинаги като храм“. Авраам не бил богат човек, не могъл да построи нещо повече от този камък. Но този камък е просъществувал много по-дълго от многобройните храмове, изградени с много средства.

Това е само един пример, но могат да се намерят още много, например необикновената атмосферата на Бенарес и вибрациите на Аджмир, където е живял, медитирал и умрял светецът Хваджа Моин-уд-дин Чишти. Там се намира неговата гробница и до днес се усеща вибрация, която е толкова силна, че медитиращият може да поиска да остане завинаги. Гробницата се намира в средата на града и в нея се чувстваш като в храм, защото на това място светецът е седял и медитирал върху Саут-е-Сармад — космическата симфония и чрез постоянно слушане на това място се е раждала космическа музика.

Мислите на хората, дошли по-късно, не продължават основната мисъл — те се прибавят към нея. Например към флейтата може да се добави кларинет, тромпет или тромбон, за да се създаде звуков обем, богатство на звука, но винаги има един инструмент, който играе главна роля. Основният глас е като дихание и всички други гласове се прибавят, за да създадат форма около него. Диханието остава живо. Формата може да възниква и да се разпада, но диханието остава наситено с живот.

Във времето, когато живял Хваджа от Аджмир се случило нещо забележително.