В Мека има резервоар, от който пророците на всички времена са пиели вода. Нарича се Земзем. Те не само са пили вода — те са получавали от него силата, която съдържа и на свой ред са го зареждали със собствения си дух. Дори и днес тук идват поклонници и пият вода, която за тях е като благослов.

В Индия има място, на което е седял велик делител, излекувал през живота си хиляди пациенти. На много от тях помагал моментално. На това място е построена гробница и до ден-днешен хората се устремяват натам и много, докоснали се до това място, наречено Миран Дитар, мигновено оздравяват.

На Изток се разказва историята за петте пътешестващи братя. Всеки от тях притежавал някаква дарба. Веднъж, когато пристигнали на дадено място, внезапно открили, че са изгубили талантите си. Били смутени и разочаровани, искали да узнаят какво ги е сполетяло и защо. Тогава най-мъдрият от тях с помощта на силата на концентрацията разбрал, че случилото се дължало на мястото. Това място било загубило своя живот, било мъртво и всеки, който го посетял, чувствал, че в него самия няма живот — вътрешният живот си бил отишъл. Така се получава с всички места, които, след като се използват хиляди години, загубват своята сила и жизненост. Както земята може да я загуби външно силата си, така и вътрешното дихание може да бъде загубено. Често човек усеща на дадено място силно вдъхновение, а на друго — остра депресия, на едно място — смущение, а на друго — скука и не намира нищо интересно и привлекателно. Човек може да помисли, че е така заради времето, но причината е много по-дълбока. Съществуват места, които са много красиви, с прекрасен климат, но там човек не чувства вдъхновение. Ако художник се роди в мъртва страна, неговият талант не може да бъде развит. Там за него няма препитание, неговият художествен импулс ще бъде парализиран: за твореца, както и за растението, е необходимо да има въздух, слънце, вода. И най-мъртвата местност може да бъде вдъхновена от пророк, който просто премине през нея.