Тайната на благослова, който лежи в светите места, се корени в принципа, че святото място не е просто място — то е живо същество. Векове наред пророците провъзгласяват име на Бога, а законът на проявление на Божественото Същество на Святата Земя я прави жива и привлекателна за целия Свят. Казват, че гробът на Саади никога не остава без рози и розите цъфтят там от векове. Вероятно една от причините е, че той написал своята „Розова градина“ воден от мисли за красотата. Въпреки че смъртното тяло на Саади го няма, красотата на неговите мисли, веднъж произнесени, все още съществува, и ако те от векове поддържат розите на неговия гроб, в това няма нищо чудно.

Много често хората недоумяват защо индусите, които притежават велик философски ум и дълбоко разбиране на мистицизма, вярват в свещената река. Истина е, че това е символично, но съществува и друго значение. Великите Махатм живеещи по върховете на Хималаите, където събират своите сили потоците на Ганг и Джумна, знаят, че след това реките текат в различни посоки, докато отново се съединят и станат едно, и това е истински феномен, дълбок в своя символизъм, но и реален природен феномен. Реките започват като една после се разделят — стават двойнствени — и разделени в продължение на много мили, но се привличат една към друга и се срещат на място, наречено Сангам, в Алахабад — място за поклонение. Интерпретацията на това ни дава идеала на цялото. То е единно в началото, двойствено в своето проявление и обединено в края. А и мислите на великите Махатми, течащи заедно с водата, преплетени с живите потоци на Ганг, носят хармония. Ганг носи вибрациите на великите учители, говори и дава сила, пробуждане, благослов и чистота на тези, които могат да го чуят.

Несъзнаващите благослова също го получават, къпейки се реката. Защото тя не е само вода, тя е и мисъл, най-живата мисъл, мисъл на силата, притежаваща живот. Хората, които са готови, разбират нейната тайна. Затова в много поеми, написани на санскрит, може да се прочете как във вълните на Ганг и Джумна виждащите са усещали гласа на развитите души, чувствали са атмосферата, потока на дихание на тези извисени същества, идващи чрез водата.