Именно тогава Роуан се научи да харесва изящните маниери на сестра си. След цял ден прекаран в тренировки, с които Фейлан сякаш целеше да го унищожи, Роуан отпускаше умореното си, изтръпнало тяло на пода в краката на Лора и тя му пееше или му разказваше истории или просто го милваше по косата. Откакто вече не беше дете Роуан само веднъж даде израз на чувствата си — когато Лора оповести, че възнамерява да се омъжи и да го напусне. Беше ужасно самотен през двете години, докато я нямаше, но накрая тя се завърна с Филип. Понякога Роуан мислеше, че са като семейство и искаше бъдещата му съпруга да е нежна и привързана като Лора, с типичния за жените гняв при дребни разправии. Той не желаеше жена боец.

— Кралят все пак има някои привилегии и една от тях е да се ожени за когото пожелае — заяви той с тон, нетърпящ възражение.

Лора се намръщи.

— Роуан, това въобще не е така. Кралете се женят, за да влязат в съюз с други държави.

Той се надигна и бързо се заоблича, с което даде на Лора да разбере, че въпросът е приключен.

— Ще вляза в съюз и с Англия, ако се наложи. Ще поискам една от дъщерите на Уорбрук, но няма да се оженя за някоя вещица с доспехи. Хайде да вървим. Гладен съм.

Лора съжали, че въобще бе подхванала темата. Макар да мислеше, че познава брат си, имаше моменти, когато й се струваше, че не е така. Една част от него винаги оставаше недостъпна. Тя пое предложената й ръка.

— Ще ме научиш ли на ланконски? — надяваше се да отвлече вниманието му от неприятния разговор и да възвърне доброто му настроение.

— Има три ланконски диалекта. Кой искаш да научиш?

— Ксантеански — отвърна тя бързо, а после се сепна. — Исках… Исках да кажа — езика на ириалите.

Роуан отново се подсмихна многозначително, но поне гневът му бе преминал.

Не бяха стигнали до стана, когато Ксанте ги пресрещна. Беше висок над метър и деветдесет, широкоплещест, със силно и гъвкаво като камшик тяло. Черната му коса се спускаше на тежки кичури до раменете, ограждайки мургавото му, с гъсти вежди, дълбоки очи, черни мустаци и четвъртита, решителна брадичка лице. Дълбокият белег на челото му сега се забелязваше още по-ясно поради намръщеното му изражение.