Вирджиния Хенли

Кристалната пещера

Глава 1

Съвършено оформената глава бавно изплува. После лъсна дългото тяло. Емералд

Днес бе особено игрив. Грациозно се потапяше във водата, за да се извие в невероятна дъга. Внезапно се приближи. Почти се докоснаха. Молеше я, изкушаваше я да го възседне и да се понесат в най-вихрената езда.

Не можа да устои. Протегна ръка и нежно докосна блестящата кожа точно под главата, но той неочаквано избълва силна водна струя в лицето й. Топлият и солен вкус й бе познат и изпълни сетивата й с наслада. Повдигна с ръка ризата си и внимателно го възседна.

Отдавна бяха усвоили тази игра и той отлично знаеше какво трябва да направи. Мигом се изви, потопи се във водата и после отново изплува. Изчака я да си поеме дъх и със силен тласък отново се гмурна в дълбоките и тайнствени дълбини.

Емералд се бе вкопчила в твърдия лъскав гръб на делфина, докато той се стрелкаше към дъното на пещерното езеро, за да изплува отново на повърхността. Това бе любимата им игра от мига, и който се бяха срещнали.


Шон Фицджералд О’Тул бе застинал като омагьосан. Гледката бе спряла дъха му и развихрила въображението му. Чудното видение, яхнало делфина, приличаше на приказна нимфа. Ефирното създание навярно обитаваше кристалната пещера.

Първоначално я помисли за дете, зървайки сърцевидното й лице, заобиколено от тъмен пухкав облак. След миг осъзна, че това бяха косите й. Късата й бяла риза бе мокра и полепнала по младите й гърди. Те му напомниха сочни и твърди плодове. Тогава реши, че момичето с нежни и деликатни кости навярно е около шестнадесет. Не беше още жена, но бе достатъчно изкушаваща, за да го възбуди.

Когато смехът й зазвънтя сред високите стени на пещерата, Шон си помисли, че никога не е чувал по-омаен и пленителен звук. Митичната двойка очевидно бе свързана с любов, доверие и радост, каквито никога досега не бе срещал. Душата му се изпълни с благоговение и благодарност, че Бог му е отредил да попадне на това място и да стане свидетел на тази сцена. Тогава момичето и делфинът изчезнаха под водата и той се зачуди дали те не бяха само плод на въображението му.



1 из 323