Тъмните му очи огледаха пещерата. Омагьосваща красота! Високият свод блестеше във всички цветове на дъгата. Безброй отблясъци танцуваха по повърхността на водата и я превръщаха във вълшебно езеро. После се отърси от омаята и си напомни, че е на остров Ангълси в Уелс. Вероятно стените на пещерата бяха изградени от англезит

Вроденото му любопитство го подтикна да ги огледа отблизо. Сребристите му очи изучаваха искрящата хубост с възхищението на познавач.

Изведнъж младата нимфа изплува на повърхността. Магията изчезна. Дългата й черна коса бе полепнала по раменете. Тя скочи от гърба на морското създание и се стрелна към ръба на езерото. Изкачи се чевръсто, без да обръща внимание на одрасканите си колене. Приличаше на мокро мишле. Просто едно обикновено смъртно момиче. Шон се изчерви на собствената си глупост.

Тя вдигна ръце, за да отметне мокрите кичури, полепнали по челото й, и тогава зърна непознатия, нахлул неочаквано в нейното убежище. Зелените очи се разшириха и изумено се втренчиха в него. Погледът й бавно обходи лицето му, после се плъзна надолу по врата, докосна широките рамене и голите мускулести гърди. Изучаваше го най-подробно и внимателно, сякаш той бе първият мъж, когото виждаше през живота си.

Шон О’Тул бе привикнал на възхитените подканящи погледи на жените. Но никога не му се бе случвало да го оглеждат така неприкрито, сякаш бе млад жребец за продан.

— Кой си ти? — зададе въпроса си като кралица на кристалното си царство.

Той отметна гордо глава.

— Шон О’Тул.

Лицето й светна.

— О! Ирландец! — Вече го оглеждаше с възхищение и обожание. — Моята майка е ирландка. Аз я боготворя! Тя е Фицджералд от Килдеър и е най-прекрасната дама на земята!

Шон й се усмихна. Сега вече знаеше коя е.