Последва необичайно дълга пауза, преди тя да ми отговори:

— Джордж… Ами, Джордж в момента е в болницата, Мърл. Мога ли да му предам нещо?

— О, не е чак толкова спешно — казах аз. — Какво му се е случило?

— Нищо… сериозно. Той просто е под лекарски надзор и отиде днес, за да го прегледат и да си вземе лекарствата. Той… има нещо като амнезия. Губят му се няколко дни от предишния месец, а докторите така и не могат да разберат каква е причината.

— Неприятна история.

— Ами на рентгеновите снимки не се виждали никакви увреждания — от удар или нещо такова. Освен това сега се чувства добре. Казват, че най-вероятно щял съвсем да се оправи. Просто искаха да го наглеждат от време на време. — После сякаш изведнъж й хрумна да ме попита: — Той как изглеждаше, когато говорихте с него?

Въпросът не успя да ме свари неподготвен и аз отговорих без колебание:

— Съвсем нормално си изглеждаше. Разбира се, аз не бях го срещал преди и дори да се е държал по-различно, нямаше как да го забележа.

— Разбирам какво имаш предвид — каза мисис Хансен. — Да му предам ли да ти се обади, щом се прибере?

— Не. Смятам да изляза след малко — казах аз, — и не съм сигурен кога точно ще се върна. Освен това не беше чак толкова важно. Ще му се обадя през някой от следващите дни.

— Добре тогава. Ще му предам, че си го търсил.

— Благодаря. Доскоро.

Бях очаквал нещо подобно след разговора с Мег. Джордж се бе държал ужасно странно, особено накрая. Но това, което истински ме притесняваше, беше фактът, че той, изглежда, знаеше кой съм аз, знаеше и за Амбър и дори бе пожелал да се пренесе там чрез Картите заедно с мен и Бил. Вероятно Джордж и Мег бяха станали жертва на някаква странна манипулация.

Във връзка с това се сетих веднага за Джасра. Но тя изглежда беше съюзничка на Люк, а Мег ме бе предупредила да се пазя от него. Ако Джасра бе успяла да завладее съзнанието й по някакъв начин, тя едва ли би й заповядала да ми каже нещо подобно. Нещата не се връзваха. Кой друг измежду моите познати беше способен на подобен трик?