Изведнъж Долф се почувствува като във ваканция. Мъжът с магарето извади от торбата си хляб и студено месо и покани Долф да хапне с него. Двамата се разположиха удобно като за пикник. Хлябът беше невероятно вкусен. Долф отхапа от месото и учудено вдигна поглед. Не можеше да определи какво бе то — овче или свинско, но беше … беше страхотно! Друга дума не му идваше наум. Мъжът с магарето също ядеше и не говореше. Забиваше едрите си бели зъби в хляба, късаше парчета месо и от време на време отпиваше по глътка от един кожен мях, а после го подаваше на Долф. Момчето също пиеше. Мехът, изглежда, беше пълен с разредено вино, течността имаше леко кисел вкус и щипеше на езика, но веднага утоляваше жаждата. Рамото му все още се обаждаше, ала болката бе намаляла. Обзе го такова прекрасно настроение, че най-сетне се реши да си съблече якето. Забеляза учудения поглед на странника, който разглеждаше пуловера и джинсите му. Едва сега Долф си даде сметка, че спътникът му е млад човек. Той имаше дълги тъмни коси, красиви кафяви очи и загоряла кожа. Облечен беше в зелена връхна дреха, запасана с кожен колан, от който висеше ножница с къса кама. На краката носеше кафяви ботуши, а край него се търкаляше шапката му. Според Долф видът му бе съвсем хипарски и напомняше ексцентрично облечен студент от Амстердамския университет. Когато приключиха с яденето, мъжът с магарето погледна Долф в очите и посочи собствените си гърди.

— Леонардо — представи се той — Леонардо Фибоначи да Пиза.

— Пиза ли? — Долф заекваше от учудване. Боеше се, че не е разбрал добре думите. Но спътникът му кимна в знак на съгласие. Момчето забеляза, че и от него очакваха да се представи. А явно трябваше да назове и родното си място. И така, той каза, сочейки се с пръст:

— Рудолф Веха ван Амстелвен. В същото време обаче му стана ясно, че ще си има трудности с езика. Не знаеше френски, да не говорим за франкски! А и по латински не беше светило… Леонардо заговори така бързо, че на Долф свят му се зави. Но изведнъж той осъзна, че това не беше старофренски, а още по-малко италиански. Езикът на мъжа приличаше малко на нидерландски, малко на немски, ала не беше нито единият нито другият…