— Обзалагам се, че с компютъра ще можете да из — Числите мястото на кацане до милиметър — не отстъпваше Долф — Може да взема един пастел и да го отбележа с пръст, няколко часа след това ще го открия безпогрешно. Ще пъхна в дрехите си и нож, че ако ми се наложи, да се отбранявам. И … и…

— Я, стига, момче — извика д-р Симиак с треперещ глас. Твърде е рисковано. Досега човек не се е връщал в миналото. Ами ако нещата се развият съвсем другояче, не бихме искали отговорността да падне върху нас.

— Все някой трябва да е пръв — отвърна Долф. И аз съм готов.

Той не искаше повече да мисли, нито пък да чака.

Искаше да се наложи и да не губи ни секунда. Тази безумна, невероятна възможност да надникне в средновековието нямаше да се повтори! Двамата естествоизпитатели продължаваха да го разубеждават, но Долф изобщо не ги слушаше. Само гледаше „телефонната кабина“, вратата към миналото, към рицарските турнири и приключенията. Навън земята бе скована от мрачна и студена зима. В лабораторията беше топло. Долф държеше в ръце дебелото си яке с вълнена подплата. Сякаш внезапно осенен, той го облече.

— Пуснете ме — каза момчето с почти заповеден тон. Над трансмитера на материя висеше хронометър. Долф хвърли поглед към циферблата. След малко щеше да стане един без петнайсет. Той инстинктивно свери новия си часовник (подарък за празника на св. Николас).

— Можем да се уговорим с точност до минута кога да се върна на определеното място, откъдето ще ме изтеглите обратно — каза момчето. Изведнъж се случи чудо. Долф не разбра дали учените отстъпиха пред сляпата му упоритост или не устояха на желанието най-сетне да използуват трансимитера на материя по истинското му предназначение. Но за свое най-голямо учудване той видя, че и двамата кимнаха почти едновременно. Д-р Кневелтур забърза към компютъра и започна да вкарва данните.

— Значи 14 юли 1212 година. Така ли? Монживре във Франция… Само да погледна на картата къде се намира. Той продължи да си мърмори нещо, докато се занимаваше с компютъра. Д-р Симиак също не стоеше на едно място. Изтича навън и след малко се върна с два пастела — един черен и един светложълт. Освен тях даде на Долф и остър като бръснач нож, който момчето затъкна в колана си.