Долф се сети за пастелите, извади ги от джоба си и се наведе. С жълтия, а след това и с черния, описа по един правилен кръг около ходилата си. После ги прибра доволен и направи една крачка. „А сега да внимавам къде вървя — помисли трезво той — че ще трябва навреме да се върна при камъка. Онази голяма бреза също е добър знак, по който ще мога да се ориентирам.“ Беше доста топло и Долф пухтеше в подплатеното си зимно яке. Но не смееше да го съблече, макар че под него носеше дебел сив пуловер. Освен това бе обут в джинси, къси чорапи и тежки зимни обувки. Истинска лудост, защото бе попаднал в средата на лятото. Слънцето сипеше жар върху главата му. Непавираният път, покрит с камъни и прах, блестеше на ярката светлина. „Изглежда съм кацнал в някаква хълмиста местност — помисли си момчето. — Я да видя накъде води този път.“ Той тръгна надолу по склона, а из подметките му се вдигаха облаци прах. Зави и изведнъж пред погледа му се откри долина, в чието дъно се виждаше някакъв град.

— Това трябва да е Монживре — въздъхна Долф — Той е! Той е няма грешка! Макар градът едва да се мержелееше сред маранята, дори от това разстояние си личеше, че в него нямаше модерни сгради. Момчето различи смътно кули и отбранителни валове. Ниско долу, по пътя под него се движеше покрита каруца по посока на портите. Из нивите в долината работеха хора.

— Намирам се в средновековието, по средата на Франция от тринайсети век — убеждаваше се сам Долф, но това не беше за вярване. Той тъкмо се канеше да продължи надолу, когато дочу шум. Зад гърба си, някъде отдалеч. Тропот на коне, викове, врява. Огледа се страхливо, но не забеляза нищо. Завоят скриваше горната част на пътя от погледа му. Виковете и дрънченето на оръжия се засилваха — звукът не беше успокояващ. Дали на път за големия турнир не се бяха срещнали двама вражески настроени рицари и не се бяха нахвърлили един връз друг.

— Трябва да проверя — измърмори Долф — Само да внимавам да не ме видят. Той побягна назад, готов всеки миг да се шмугне в храстите. Точно зад камъка с нарисувания знак сви в завоя и картината, която се откри пред погледа му, го накара да забрави, че трябва да се крие.