— Крадци, убийци и избягали затворници! — гръмко се разсмя Гомес и вдигна ръце. — Приличам ли на някой, който краде, убива, бяга или пренася тайно наркотици? Къде? От този площад до пристанището, където да хвърлям кокаина на рибите? Къде са полетата ми с марихуана? Лъжи! — Гомес смачка един вестник в юмрука си. — Разкарайте това! За една седмица ще станат още по-големи лъжи! Следващият вестник! Четете!
Клейтън зачете:
На девети май от въздуха са били хвърлени предупреждения. Не са били забелязани признаци на живот. Филмовата компания посочва, че когато приключат със снимките, ще използват руините на Санто Доминго за друг филм — „Земетръс“.
— Не съм видял никакви листа във въздуха — заяви Гомес. — Ако са ги хвърлили, значи са паднали в морето да ги четат акулите. Мексикански пилоти, ясна работа.
Гомес събра вестниците в една огромна купчина и тръгна навън към горещия ден. По пътя си смъкна пушката от стената и намери пълен патрондаш. Зареди оръжието и посочи с него към площада.
— Апарата, гринго. Andale!
Клейтън извади от джипа най-добрата си „Лечия“, снима Гомес, който го гледаше и се смееше, вдигнал пушката пред гърдите си.
— Как изглеждам?
— Като диктатор на село. Не, на държава!
— А така? — Гомес зае поза и се наду. — Става ли?
— Страхотно! — засмя се Клейтън и щракна с апарата.
— Така. — Гомес се прицели в небето. — Виждаш ли приближаващия се враг?
Щрак!
— Сега надолу! Нагоре! — Гомес вдигна пушката. Този път стреля. Гърмежът предизвика ярка експлозия от птици от дърветата. Двойка папагали шумно запротестира.
Гомес стреля още веднъж.
— Това достатъчно снимки ли ти осигури, лъжецо с камера? Всичко това са лъжи, нали? Онези калифорнийци, лъжци с камери? Не могат да оставят войната да стои мирна. Дори мъртва, щяха да я снимат. Така, чакай да се прицеля ей така.
— Стой, така е добре! — каза Клейтън. — Не ме разсмивай, апаратът трепери.