— Ти добре — опита се той да излъже ранения. — Ти сега — да. Ти после — да.

Другият се закашля дрезгаво.

— Ти лъже. Скоро аз — не.

— Не! Край на работата — ти добре. Ти върви нагоре, яде, спи…

— Мълчи. Край на работата аз — не. Ти добре. Ти много добре. Ти маха камък, ти иска аз — да. Ти добре. Аз прави тебе добре.

За кой ли път през живота си Бързия съжали, че езикът им е толкова беден. От несвързаните думи на умиращия той разбираше само едно — че онзи му е благодарен и иска да му стори добро. Но какво ли добро би могъл да извърши един нещастник с пречупен гръбнак, който едва ли щеше да доживее до края на работата?

— Ти слуша мене — неясно просъска раненият. — Мои неща на устата остават тебе в главата.

— Остават — увери го Бързия.

— Аз казва — ти прави.

— Да.

Умиращият помълча, събра сили и запита:

— Ти кога идва тук?

— Скоро. Аз — друг тунел. Там лошо, аз бяга, идва тук.

— Добре… Аз тук не скоро. Аз тук много работно време. Един косъм — едно работно време. Аз тук — косми на цяло тяло. Сега — край. Начало на работата при мене идва Едноокия. Едноокия говори с Горните. Едноокия казва мене: край на работата — сигнал — ти отива при Дупката. Чака. Всички хвърля рудата, ти чака. Показва гривната. Горните взима тебе. Хубаво.

— Аз носи тебе горе — каза Бързия.

— Не — прекъсна го умиращият. — Скоро аз — не. Ти взима гривната. Маха твоя гривна, слага моя гривна. Отива горе. Едноокия казва: ти кой? Ти казва: аз Мършавия. Показва гривната…

Той не довърши. От челюстите му излетя глуха, хъркаща кашлица. Бързия протегна ръка към муцуната му и усети по пръстите си лепкава кръв. Кашлицата изведнъж прекъсна, тялото на умиращия се разтърси и настъпи тишина.

Още дълго Бързия стоя до изстиващия труп. Не знаеше какво да прави с него. Обикновено мъртъвците оставаха да лежат в старите разклонения, където ги беше застигнала смъртта. Бързия смътно чувствуваше, че трябва да отдаде някаква последна почит към нещастника, но не знаеше каква. Далечните спомени отново му подсказаха. Той свали гривната от сгърчената задна лапа, пропълзя над тялото и нахвърля върху него малко глина. После се отдалечи.