Тъй като не сме достатъчно мъдри, за да ръководим както трябва собствената си планета, особено се радвам, че тези едромащабни усилия са твърде далече зад хоризонта. Утешавам се също така и като знам, че щом правителството е замесено в нещо, крачките се провлачват, инерцията се максимализира според законите на Мърфи, Макс Вебер и Паркинсон и че забавянето, което толкова ни разочарова в единия край, предоставя в другия време — време за обсъждане, за развитие и проследяване на вторичните последствия, за идването на азбучни вторични мисли.

Някой ден ледът и летливите субстанции на Сатурн ще имат някаква стойност. Неговият хелий е много оскъден на Земята и рядката му форма — хелий 3 — би могла да достави мощно гориво за ядрения синтез в енергодобива. Някои от по-малко екзотичните му материали без съмнение един ден ще са търсени за почвообразуване някъде другаде в Слънчевата система. Материалите от външните спътници са много по-съблазнителни от тези, които се намират дълбоко вътре в гравитационните кладенци на масивните светове. Това означава, че най-външната луна на Сатурн — Феб, би била вероятен кандидат за рудодобив. А Титан, който прилича на Земята повече от всички други планети, може като нищо да се окаже идеално място за създаване на постоянна научна база. Учените, първите късметлии, работещи в базата, ще имат изначалната възможност да наблюдават и експлоатират това, което се намира в огромната вътрешност на Сатурн.

Нека тогава да си нарисуваме няколко въображаеми картини. Да разработим сценарий за делата на Сатурн след двеста години. И да говорим за живота. Големият въпрос, който пръв ни идва на ум, когато се разглежда чужда околна среда или се мисли за оцеляване: ще намерим ли някакъв живот, когато обърнем по-специално внимание на този огромен, ограден с пръстени свят?