Ако на такова място се е развила висша форма на живот, тя би трябвало да е способна да оцелее в широк диапазон от температури и налягане или, иначе казано, да може да се поддържа сравнително стабилна в атмосферата. Отсъствието на твърда почва би изисквало от едно същество да може да контролира способността си да се задържа на повърхността така, както правят някои морски създания на Земята. И би могло да го постигне, като съдържа в себе си достатъчно водород, за да е адекватно на плътността на външната атмосфера. Това предполага балоновидно създание със здрава кожа, което би могло да язди планетарните ветрове, да се издига и да се спуска в определени граници.

За да навлезем в света на подобно същество, трябва да захвърлим цялата си култура. Но след като стигнахме толкова далече, нека…

Тя се носеше и спираше тук-там сред каньони от стоманени облаци, откъдето като мимолетни ярки реки изтичаха светкавици. Песните на останалите изпълваха въздуха наоколо с успокояващи ритми. Ударите на Вечната дълбина пулсираха в сърцето на мистериозния долен полюс на съществуването — вечно, мрачно, подобно на халюцинация присъствие. Някой ден, може би скоро, тя ще се присъедини към тайната, като се запремята надолу с разкъсана обвивка, от слой към слой горещина, шеметно, безмълвно ще запреде последните уравнения на живота през коридори от лека мъгла и кристал, като най-после съзре чудесата долу. Тя знаеше — те всички го знаеха тук, в зоната на песента, която бе спомен от сватбата на съзнания, — знаеше и не можеше да го избегне тук, в гъмжащия живот, движеща се в безвременното настояще.

А неотдавна се бяха появили някакви прещраквания…

Рик пристигна в станцията на Титан — отдалечен от Земята гранат, изправен през морето мрак пред древния крал в жълто, Сатурн, — за да огледа инструментите на професията си на още едно място.