Джордж Байрон
Лека нощ!
Откъс от Първа песен на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“
Прощавай, роден бряг! Отвъдводите чезнеш ти.Огромните вълни ревати чайката пищи.Нататък подир Феб летим,где ляга той по мрак;навеки сбогом, мой любим,мой свиден роден бряг!Пак утре ще изгрее Феби ще приветствам пакморе, небе — но не и теб,мой свиден бащин бряг!Оставих своя замък днес,ще буреняса тойс огнище пусто. Моят песнадава жален вой.„Ела при мен, мой пажо мил!Отде сълзи у теб?От щорма ли си се смутил?От вихъра свиреп?Недей сълзи да рониш ти;Знай: корабът е бръз —на лов соколът не летипо-весел, по-чевръст.“— Да ври морето — няма тода вдъхне страх у мен!Не се чудете, сър, защоизглеждам натъжен;навеки с майка и със старбаща простих се аз;и само вие мой другарсте днес — и бог над нас.Баща ми ме благослови,но не заплака чак;а мама ще тъжи, уви,дорде ме види пак.„Достатъчно, мой пажо плах!Плачът ти те краси;и аз невинен тъй да бях,проронил бих сълзи.А ти, мой офицере млад,Защо си пребледнял?Боиш ли се от френска рат,от щурма завилнял?“— Не съм страхлив и на войнабезстрашно бих умрял;но за любимата женаси спомням със печал.С децата ни живее тядосам палата твой.Какво за техния бащатя казва — где е той?„Добре, приятелю любим;чудесно те разбрах;но с нрав по-лек и несломимаз бягам днес със смях.Кой вярва в мнимата любовна милата, кажи?Очите сини пламък новЗа миг ще пресуши.Печал по сладки дни не знам;безстрашен съм роден;туй мъчи ме, че никой тамне ще скърби за мен.