И ето: сам останах азсред морска шир на път;кого да жаля в тоя час?По мене не тъжат.Ще вие моят пес по мен,дорде не свикне с друг;и ще ме лае разярен,ако се бърна тук.През кипналото ширине,където щеш лети,мой корабе, но само некъм родни широти.Привет, привет на вас, вълни,на буйната би мощ,на пълни с пещери страни!Родино, лека нощ!“1812
