Обръщайки се към Кей, Ван Къртис стисна рамото му.

— Знаете ли какво е да си най-могъщият човек в галактиката? Ненавиждат ме милиарди. Онези, които не могат да си позволят аТан, фалиралите, за да го платят, онези, на които им пресяда от разкоша на тази резиденция. Милиарди мразещи очи, милиони мразещи ръце… Аз плащам не само на охрана срещу потенциални убийци. Но притежавам и сътрудници за психологическа защита от онези недоброжелатели, които могат, без те самите да го знаят, да притежават способности на екстрасенси. Отвъд пределите на тази резиденция, извън Тера, мен не просто ще ме убият, не… Мен ще ме измъчват — с години, докато откача, докато се превърна в напикаващ се идиот. И никакъв аТан няма да ми помогне. Но въпреки това съм готов да рискувам…

— Телохранител ли ви трябва? — попита Кей, без сам да си вярва.

— Не е толкова просто. Ако дори за денонощие изчезна от тази цитадела, за това ще разберат конкурентите, враговете… Стотици мишки ще впият зъбите си в котката, Кей. А аз съм станал много, много тлъст и ленив котарак. Ще ми се наложи да рискувам и да поверя тази работа на сина си. А вие, Кей Алтос, телохранителят професионалист, ще го съпровождате.

— Аз съм съгласен… ако моето съгласие има значение — каза Кей. — Работата си е работа. Дори да е по-рискована от обикновено. Можехте просто да ме наемете.

— Така ли? За да разберат всички? Всеки, който се озове между тези стени, става обект на съсредоточено внимание от страна на много влиятелни компании и правителства. Излизащият — още повече. Но вие попаднахте тук… как да го кажа… виртуално. И по същия начин ще излезете.

— Ясно — Кей си наложи да се усмихне. — Надявам се, безболезнено?

— Е, значително по-безболезнено от алгопистолет. Според рапорта на полицията на Каилис, вас са ви убили с такъв?