— А вие прегледахте ли паметта ми?

— Кей! — Ван Къртис плесна с ръце. — Възможно е и да не разбирате това, но на онези, които въвеждат правилата, им се налага да играят по тях. Прегледът на паметта е забранен! Ако някой от редовите сътрудници на компанията научи, че Ван Къртис, макар и рядко, нарушава собствените си закони, то моята репутация, моята империя — всичко това ще се пропука. Освен това, Кей, на мен хич не ми пука коя кучка или крадец са ви хванали в момент на релаксация. Познато ми е вашето досие. Четири пъти сте умирали, закривайки с тяло клиента си, веднъж — в абсолютно неравен бой, веднъж след падане в реката, били сте пиян…

— Бутнаха ме, Къртис.

— Все едно. Надявам се, че цената ще Ви принуди да бъдете концентриран и да забравите за мъничките радости на живота… заради самия живот.

— Разбира се, Ван Къртис.

— И така, вас ще ви съживят. Не знам къде, Кей. Не знам заради вашата собствена безопасност. Шансът дори и тук да ни наблюдават е дванайсет на сто…

Кей погледна безоблачното небе.

— Младежо, над нас има толкова екрани, че разлика между мазето и покрива на практика няма. И така, вас ще ви съживят. Ще купите кораб. Кредитът ви ще бъде ограничен — в противен случай това би предизвикало подозрения. Но не ме смятайте за скъперник — в зависимост от разходите, на сметката ще постъпват все нови и нови суми. След това — Граал. След като приземите сина ми на произволно безопасно място, вие сте свободен да правите това, което ви се харесва. А той ще се заеме с нашите семейни дела.

— Звучи просто, Ван Къртис.

— Побеждава само простотата, Кей.

— Тогава за гаранциите.