Ван Къртис сбърчи веждите си.

— Къде са гаранциите, че моят аТан ще бъде продължен? Каква е гаранцията, че след като вдиша от въздуха на вашия скъпоценен Граал, Къртис-младши няма да ми пусне някой лъч в тила? Къде са гаранциите, че десетки килъри няма да се отправят да отстранят Кей Алтос, който е узнал прекалено много?

— Така, така… — Ван Къртис по старчески премлясна с устни. Направи няколко крачки по края на площадката и със съжаление произнесе: — Колко рискувате, Кей…

— Това е професия.

Секунда Къртис разглеждаше събеседника си. Кей, борейки се с желанието си да отмести очи, го гледаше в лицето. Накрая Ван Къртис се засмя:

— Професия, казвате? А за моята професия — да ръководя галактическа корпорация, съдите по филмите, така ли? Знаете ли, че преди двеста години, когато моята фирма беше не по-голяма от свежа новина в раздела за куриозите, най-големият ми враг купи аТан? И скоро след това загина… в неочаквана катастрофа. Тогава нямахме много клиенти, на нас просто още не ни вярваха, а и в света след Тукайския конфликт цената на новия живот изглеждаше прекалено висока. Аз сам ръководех процеса на съживяване. Аз можех… да, можех…

Къртис замълча, загледан някъде много надалеч.

— Ние враждувахме още много години, Кей. Той не забравяше да удължава своя аТан. В края на краищата го разорих. Тогава Шулман скъса договора с фирмата… излетя със своята яхта и я насочи към найблизката звезда.

— Това би могло да бъде жест, предизвикан от обстоятелствата — благо каза Кей.

— Не ставайте глупав. Жест? Разбира се. Но спомнете си дали сред всичките грозни лъжи, с които ме обливат всеки час по всяка инфомрежа, е имало обвинения в некоректност?

Кей поклати глава.

— За мен работят не само заради парите, или даже заради живота. За мен работят по убеждение. Аз не предавам своите.

— Добре — Кей изведнъж почувства, че е уморен от спора. — Последен въпрос. Как ще гарантирате моята лоялност?