— Вероятно.

Кей се облече — скъп костюм, широка вратовръзка в преливащи се цветове, крайно нефункционални обувки от твърда кожа — и тръгна след силикоида. Усещаше леко любопитство, примесено с досада, както винаги преди запознанство с клиент, на когото не може да откаже. Професионалистът трябва да има право на избор, по дяволите…

— Имаш ли желание да задаваш въпроси?

— Какво? Ами… да, разбира се. Вие носите ли дрехи?

— Аз съм облечен — с достойнство отвърна силикоидът.

Кей се задави, но успя да сдържи смеха си.

— Сега е мой ред да задам въпрос — силикоидът забави движението си, изравнявайки се с Кей. — Ако хората придобият могъщество, какво ще направят?

— Не разбрах — честно отговори Кей. Те излязоха от дома-кула и се насочиха към малък кръгъл павилион в далечината. По пътя си трябваше да пресекат борова гора, да преминат покрай някакви камъни, глупаво разположени в кръг, и малък корвет от времената на Смутната война, вграден в гранитен постамент.

— Да го формулираме по друг начин. Ако могъществото на Империята на хората нарасне неизмеримо, как ще се измени политиката на човечеството?

— Ще престанем да обръщаме внимание на останалите раси. Ще престанем да се съобразяваме с тях. А вие по друг начин ли бихте постъпили?

Силикоидът премълча. После, накланяйки се в посока към корвета, произнесе:

— По време на Смутната война Къртис Ван Къртис е служил в частите на военните изтребители. За тях не е имало устави, заповеди и стратегически задачи. Така и не разбрахме как да се борим с неорганизиран противник.

— Ван Къртис е мъжествен! — високо произнесе Кей.

— Съгласен съм. Но много се говори, че корабчето му доста добре се е запазило. Двигателите са износени, но бронята е цяла. Най-любопитното е, че от последния полет Къртис Ван Къртис се върнал с неработещ компютър… Пристигнахме. Аз не употребявам органична храна, но ви пожелавам приятни вкусови усещания и успешно храносмилане.