Ван Къртис покани Кей на вечеря. След като изслуша кратките наставления на силикоида относно приетите норми на поведение, Кей, мръщейки се, се надигна от креслото. Без да обръща внимание на неподвижната каменна грамада, съблече дрехите си. Мрачно се огледа в огледалото. Бронята не го бе спасила от синините и кръвоизливите, а също така и от удара в черния дроб, ако можеше да се вярва на инструктора.

— Бурлатитата са най-добрите бойци в Галактиката — глухо произнесе силикоидът.

— По-добри от вас? — Кей докосна рамото си и тихо изстена.

— Вероятно. Те са намерили начин да ни убиват в ръкопашен бой.

— Така ли? И какъв е този начин? — попита Кей.

— Не бих ти казал, дори и да го знаех.

— Трябваше да се поинтересуваш…

— Легни на пода.

Кей погледна учудено силикоида, но не се опита да спори. Протегна се върху тънкия и леко прашен килим, а силикоидът бавно се приближи към него. По тялото му премина тежка вълна.

— Гравитационен масаж — неизвестно защо поясни силикоидът, разклащайки се. — Ще се почувстваш по-добре. Ние можем не само да убиваме с полето си…

Обикновено телохранителят от Алтос не бе измъчван от неприятни спомени. Но по някаква причина сега се сети за космодрума на Каилис и за кървавото петно на петдесетина метра от кораба. Дребните гадинки винаги се навират под дюзата…

— Благодаря, вече съм по-добре — Кей се измъкна изпод силикоида. — Къртис-младши ще присъства ли на вечерята?