— Когато псилонците продадоха на хората, на много далновидни хора, както разбирате, устройството, по-късно наречено аТан, те поставиха само едно условие. Доста странно, ако човек не е запознат с тяхната психология. Поискаха да се предоставя аТан само веднъж в живота. Разбирате ли, Кей? Те безкрайно ценят живота — но се страхуват от безсмъртието. И какво направихме ние?

Кей повдигна рамене.

— Ние им доказахме, след като вече договорът бе подписан, че съживеният човек е нова личност. Правоприемник е предишната, но в същото време нова. И той има пълното право отново да сключи аТан. Добре ли е?

— Прекрасно е — Кей напразно се огледа в търсене на дрехи и се приготви да чака.

Мъжът се засмя.

— Добре, отвлякох се. Какво искате да попитате?

— Къде се намирам? Каилис ли е това?

— Не, не е Каилис. Тера е.

Ако той беше очаквал да види учудване на лицето на Кей, то очакванията му се оправдаха. Кей не считаше за нужно да скрива емоциите си, когато те ласкаеха самолюбието на по-силен противник.

— Но компанията „аТан“ няма отдел на Тера…

— Това не е отдел на компанията. Частен „аТан“ е.

Кей се разсмя насила и разпери ръце:

— Отлично. Нищо не съм чул, а вие нищо не сте казали. Компанията притежава ексклузивно право и частни съживители няма…

— Грешиш, Кей Алтос. Ексклузивното право бе дадено на частно лице. Частно лице основа компанията „аТан“. — Знам кой сте — каза Кей. — Вие сте Къртис Ван Къртис, притежателят на компанията „аТан“, най-старият човек в Галактиката. Къртис кимна. — Браво, Кей. Сега ще ти донесат дрехи и ще отидем в моя летен кабинет, за да изпием по чаша вино. Страшно ти провървя. Ти се сдоби не само с живот, но и с чудесна работа.