— Кого имаш предвид? — сопна му се той.

— Вълка естествено!

— Имаш късмет!… Махни камшика! Следвай ни!

С тези думи ротмистърът насочи коня си към реката. Казакът се подчини. Захвърли нагайката и препусна след двамата офицери. Всички се загледаха след него, а неколцина се прекръстиха.

— Господи, не веди нас в изкушение и спаси ни от Лукавого! Дяволът се е вселил в него. Бесният жребец му се подчинява като агънце.

Верхний Удинск

От време на време ротмистърът се обръщаше да погледне към него.

— Нахалът е вселил Сатаната в себе си! — изръмжа той. — Как ли пък се справи и стая работа?

— И за мен е необяснимо — рече лейтенантът.

— Я да пробваме все пак дали жребецът ще е така търпелив и в буйните води.

— Как, още веднъж през реката?

— Да, там!

Ротмистърът посочи брега, който отстоеше вече на значително разстояние.

— Там реката е най-дълбока и опасна — възрази лейтенантът. — Да не би пък да се каниш да я прехвърляш на това място?

— О, не, само той ще го стори!

— Под някакъв претекст?

— Там отсреща, далеч по отвъдния бряг, виждам един керван от коли, който пътува към града за събора. Той ще отиде да пита откъде са тези хора.

— Няма да премине.

— Тъкмо затова! Точно там измъкна прежната пролет Карпала от водата. Тя си мислела, че все още може да язди през Табуншчик реката, ала ледът се строши и тя потъна между ледените плоскости. Нека оня опита дали ще се измъкне още веднъж благополучно.

Ротмистърът се насочи обратно към брега, но скоро пак спря и показа напред.

— Не пасе ли някакъв кон там до водата?

— Да.

— А край него лежи вързоп вещи… Интересно!

— Ей — извика лейтенантът, — почти изглежда като купчина женски дрехи!