— Да, господарю.

— Нещо не го виждам. Къде се намира?

— О, пазарен площад във Верхний Удинск няма. Пазарът се провежда извън града, на полето. Мога ли да науча откъде идваш?

— От Иркутск.

— Значи от запад. Тогава няма как наистина да си видял събора. Той е разположен източно от града.

— Навъртат ли се насам и ловци на соболи?

— Много, господарю.

— Бих желал да наема известен брой.

— Искаш да вземеш на служба собольники? Хм-м, господарю, това е рискована работа. Ти можеш да спечелиш много голяма сума, но също и да изгубиш.

— Който иска да спечели, трябва да рискува.

— Пита се също колко мъже се каниш да наемеш.

— Ти можеш ли да ми назовеш неколцина добри ловци? Възнамерявам да сформирам ловна дружина.

— Няма да успееш да го направиш, господарю.

— Защо не?

— Тези хора сами си избират компанията. Никой от тях не би допуснал да му натрапиш другар, когото той не желае. Ти трябва да се споразумееш с някой кадърен ловец и на него да предоставиш да потърси необходимия брой спътници.

— Ще се вслушам в съвета ти. Ти сигурно ще можеш да ми назовеш един такъв ловец.

— О, няколко, господарю! Най-прочутият от всички е… да-а, де да можеш с него да се сдобиеш, господарю!

— Че с кого пък?

— Номер осемдесет и четвърти.

— Номер осемдесет и четвърти? Името му?

— Него никой не го знае освен съдиите, които са го осъдили. Нито на тукашните власти е известно даже. Той е най-добрият ловец надлъж и шир. Вярно, не говори много, ала всеки го иска за спътник. Само че той винаги сам си подбира хората и носи с дружината си вкъщи най-богатата плячка.

— Млад ли е все още?

— Сигурно брои някъде към шейсетте.

— Тук ли е вече?

— Аз още не съм го виждал. Но него всеки го познава и ако питаш, ще ти го покажат. Ама преди туй трябва да направиш една визита на околийския началник.