— Преди туй? Толкова ли е спешно?

— Да. Първо, нямаш право без негово разрешение нито час в моя дом да пребиваваш; да, да, изобщо във Верхний Удинск. После, не бива без негово позволение да отидеш на есенния пазар и трето, не можеш да сключиш с някого договор, без околийският да ти го подпише и подпечати.

— И в замяна на това да прибере някаква такса?

— Да, господарю и за наказание тази такса ще бъде отмерена толкова по-високо, колкото по-дълго се забавиш да му се представиш както подобава. Наистина не мога да ти дам по-добър съвет от този, незабавно да отидеш при него.

— Проклятия Росс… (Проклета Рус.)

Непознатият не доизрече думата, ала си промърмори някакво проклятие в брадата.

— Добре, тогава ще вървя — продължи после гласно. — Докато се върна сигурно ще си ми приготвил стаята.

Той закрачи към съседната постройка и влезе през главния вход. Над една от вратите се четеше думата «Присутствие», което означава «канцелария».

Там стоеше един мъж в куртката на обикновен казак. Непознатият се обърна към него.

— Къде да намеря исправника

Той не получи веднага отговор, защото казакът отскочи стъписано назад и се вторачи в него с разширени очи.

— Неуже ли это возможно? (Възможно ли е?) Флоран? Ти? В Сибир?

Непознатият смени боята. Той също отскочи крачка назад, ала бързо се окопити.

— Нещо бъркаш. Аз не те познавам.

— Не е изключено. Но толкова по-добре те познавам аз. Вярно, минаха много години от последната ни среща, а и лицето ми доста се е променило, но твоите черти са такива, че който ги е видял веднъж, не може вече да ги забрави.

— Забележително! — рече непознатият, свивайки рамене. — И кой, викаш, съм бил?

— Камердинерът Флоран!

— Камердинер? При кого?

— При Бруно фон Адлерхорст.

— Никога през живота си не съм чувал това име.