Най-отпред един нисък, тантурест юначага с коси монголски очи, изпъкнали ябълчни кости и огромен мечи калпак. Беше облечен изцяло в кожи. Върху кожуха бе пристегнал колана на тежък сарас, а в дясната ръка държеше здрав камшик за езда. Но у него те не изглеждаха кой знае колко опасни, понеже от безобидното му лице надзърташе едно дружелюбно носле, а около устата се ширеше усмивка, за която бе малко да се каже, че е добродушна.

Следваше го жена, издокарана също като него. И тя имаше камшик в ръката си. Само мечата гугла липсваше. Носеше гладко причесаната си коса спусната на две тънки плитки по гърба, две големи златни халки красяха ушите й, а на гърдите висеше тежка сребърна верижка. Лицето й, ако изобщо бе възможно, беше още по-добродушно от това на нейния мъж. А и беше по-дебела от него, така че с известен труд успя да се провре през отверстието на вратата Зад двамата крачеше едно момиче — израсло високо и съразмерно, в доста характерно облекло. Малките крака бяха обути във високи ботуши с връзки, изящно изработени от ощавена в червено кожа от корема на лос. Палтенцето не достигаше и коленете и бе съшито от кожухчетата на високо ценния сибирски собол

Корсет от същата материя обгръщаше тънкия кръст. Дългите ръкави се разширяваха по ориенталски маниер при китките, а горе при рамото бяха цепнати. Златни аграфи свързваха свободно шлица и от блестящата тъмнота на кожуха просветваше изваяната бяла като сняг ръка.

Около грациозната шия трептяха блясъците на накит от четириъгълни златни плочки. В тежките черни коси бяха вплетени също такива златни пластини и сребърни верижки. По високото, красиво заоблено чело лежаха няколко низа златни монети, придържани от сребърни, украсени с диаманти топчета. Със скъпоценни камъни бе осеяна и дръжката на използваната при езда жилава пръчка, с която тя небрежно си играеше.

Но повече от всички тези възхитителни и драгоценни джунджурии пленяваше лицето на момичето — лице, с каквото природата-творец твърде рядко дарява някой простосмъртен. Благородството на една недокосната, чиста душа сияеше от дълбоките мечтателни очи, а сериозната уста неосъзнато носеше искрицата на онази усмивка, която може да блика единствено от ведрината на едно любвеобилно сърце.