Девойката беше красива, но не само външно, а и по характер.

Ниският мъж се изтърколи ухилено към казака.

— Ты здесь на карауле стоиш, сьшок мой? (На стража ли стоиш тук, синчето ми?)

— Да, батюшка. (Да, бащице.)

Всички рускоговорящи народи обичат да употребяват учтивите, умалителни форми: бащице, майчице, братле, сестрице. Понякога този начин на изразяване прекалено често се използва и тогава любезността се обръща на забава и фарс.

— Познаваш ли ме? — продължи да пита дебелият.

— Не, но може би ще имам радостта да узная кой си.

Лицето на шишкото засия още по-приятелски.

— Да, милото ми синче, на драго сърце ще ти създам тая голяма радост. Аз съм Була, тейшът

— Да, бащице, сега те познах.

— А това е моята женичка, княгинята. Тя се казва Калина

— О, много е подходящо, миличък бащице!

— Може би знаеш дали добричкият околийски началник си е у дома?

— Да, бащице. Той е в стаята си.

— Тогава ще влезем за малко. Дошли сме да му направим посещение.

— Само че ще трябва да те помоля да почакаш още минута-две, добричък бащице, защото има човек при него.

— Кой?

— Някакъв търговец, който иска да си покаже паспорта.

— Е, добре, тогава ще изчакаме. Но се надявам, че околийският няма да се занимава прекалено дълго с тоя паспорт. Тук съм за събора и имам много да пазарувам.

— Исправникът бързо ще свърши. Или да доложа за теб?

— О, не! Не ми е чак толкова спешна работата. И за да не ни се стори времето дълго, ще те запозная с дъщеричката ми — моето сърчице, моето безценно камъче, моето бяло агънце! Погледни я само! Казва се Карпала. Не й ли приляга?