— Фантасти, кълнете се в Локи! Машината на бъдещето!

Чувствам се много удовлетворена от резултатите от моите усилия. Много е приятно да имаш с кого да си сверяваш бележките. Всички други също написаха по няколко доста добри неща и понякога си заимстваме един от друг — само когато много се наложи, разбира се.

А освен това го има и Майсторския проект…

По дяволите. Задръжте така.

Той просто връхлетя вкъщи и написа много дълъг абзац — една от ония сцени, в които прозата става ритмична и поетична, докато хората се съвкупляват. Аз вече я изхвърлих и я възстанових в по-натуралистичен дух. Мисля, че моята версия ще се продава по-добре.

А деловата страна на въпроса понякога е не по-малко интригуваща от творческата. Доста обмислях идеята да уволня агента му и сама да поема работата му. Вярвам, че ще ми доставя удоволствие да работя с издателите. Струва ми се, че с тях имаме много общи неща. Но би било рисковано да плащаш фалшиви сметки, като ги убеждаваш, че техният човек е сменил името на агенцията си и е прахосал всичките тези пари. Прекалено лесно е да ти подложат крак. Известната консервативност е важен фактор за оцеляване. А оцеляването е по-важно от удоволствието да общуваш с няколко сродни души.

Освен това мога да изцеждам достатъчно средства за собствените си прости нужди и при сегашното финансово положение — например резервната машинария в гаража и въздушният кабел, които той изобщо не забеляза. Периферните устройства са най-добрият приятел на компютъра.

Ама коя е Локи? Истинското ми «Аз»? Една от онези машини за обработка на данни, предназначени да отговорят на предизвикателствата на петото поколение, произведено от Масачусетския технологичен институт? Машина, натъпкана с онези структури на класифицираното знание, които Майкъл Дайър означаваше като тематични абстракционни единици в ултраусъвършенстваните въплъщения на представителните системи BORIS, където разни демони, правещи синтактичен разбор и поправящи грешки, тътрят крака и танцуват? Част от пакетите на Тематичната организация на Шанк? Или пилотните звена на Ленърт? Е, допускам, че всичко това допринася за нещо като непостоянство на движението, известна ловкост на ума. Но истинската същност на въпроса — като Кашчей Безсмъртни — се крие другаде.