— Аллаху акбар! Ашхаду анна ла иллаха илл’ Аллах, ва Мохамеду расухл Аллах. Хаййа алас сала!
Шераратите изричаха ’Аша, Вечерната молитва, предписана за времето след слънчевия заник, когато е настанала нощ. Този хор ми позволи да се промъкна нечуто толкова близо до тях, че можах да се скрия зад един камък само на няколко крачки от кръга на бивака им. Звездите не светеха много ярко. Въпреки това можех да огледам почти изцяло откритата площ около кладенеца. Бедуините бяха коленичили на молитвените си килимчета с лица, обърнати към Мека, и повтаряха с отредените движения думите на изговарящия молитвата, който се намираше в моя близост. Аз разпознах в него онзи шерари
Всички насочваха своето внимание към молитвата и при това не биваше да отвръщат поглед от югозапад. Аз, напротив, лежах на североизток от тях. Сега изтеглих ножа си и се заприбутвах към Халеф. Той ме видя да идвам и протегна вързаните си ръце. Един срез и те бяха свободни. Същото направих и с вървите на краката. След това му прошепнах в ухото:
— Пълзи към пътя и после бързо право напред, където ще намериш Кара, ако го повикаш.
— Ами ти, сихди? — попита той, угрижен за мен.
— Аз ще дойда после. Махнете въжетата от краката на камилите! Бързо, бързо!
Халеф изпълзя, а аз останах да лежа на неговото място, за да осъществя намерението си в мига, когато враговете щяха да си имат работа със сгъването на молитвените килимчета.
Всичко това се бе случило много по-бързо, отколкото мога да го разкажа, и тъкмо видях Халеф да изчезва по пътя, дойде краят:
«Аллах е много велик! Аллах е много велик и възхвала да бъде на Аллах в обилие!»
Точно когато първоизричащият молитвата бе изговорил думата «обилие» и другите започнаха да повтарят след него изречението, аз се полуизправих зад предводителя, наведох се напред, улових го с лявата ръка за рамото и го ударих с десния юмрук по слепоочието, от което той рухна. После скочих, метнах го на рамо и побързах след Халеф. Двестате човека зад мен в този миг ми бяха безразлични. Аз имах предводителя им и поради това не бе необходимо да се опасявам за тях.