След това се изкатерих по южната страна на долината, за да се убедя в изтеглянето на шераратите. Когато вече не можех да ги виждам, аз се спуснах отново долу. Отведохме камилите до кладенеца, който нашите врагове за съжаление дотолкова бяха изпразнили, че се налови да чакаме два часа, за да можем да утолим жаждата си, да напълним двата меха и после да напоим и животните поне за един ден. След това побързахме да последваме дирята на шераратите.

Бях казал, че искам да подслушам враговете. На равната пустиня това щеше да е свързано с голяма опасност. За щастие, кладенците на Бадийех, също Бир Надахфа, се намират в скалисти местности и особено споменатият е обграден от истински варр

Накарахме нашите две хеджан да ускорят крачки, докато естеството на дирята ми показа, че трябва да намалим бързината си, ако не искаме да се приближим прекалено до шераратите. Следобедът мина, без да се случи нещо важно, и когато слънцето се потопи в пясъчното море, далекогледът ми показа южно от нас разпрострелия се надалеч хаос от каменни блокове, в чиято среда се намираше кладенецът. Шераратите бяха пристигнали там и ние трябваше да спрем, където се намирахме. Едва когато се стъмни напълно, прояздихме още известно разстояние, додето се намерихме на приблизително километър от варра. Тук животните ни трябваше да легнат и ние им спънахме предните крака, така че да не могат да се отдалечат.

Сега бе настъпило времето за промъкване до враговете. Кара бен Халеф гореше от желание да участва в него, но трябваше да остане при камилите. Аз му предадох двете си пушки, които щяха да ми пречат, и тръгнах към варра. Скоро след като го достигнах, намерих при звездната светлина едно място, където скалните отломъци дотолкова се разстъпваха, че се откриваше широк проход до кладенеца. Много вероятно шераратите също се бяха възползвали от него. Едва бях проникнал там, чух пред мен да вика висок глас, а като се промъкнах по-нататък, разбрах думите: