Лодката приближава до „Сан Антонио“, командуван от капитан Мескита. Мъжете се покатерват по една въжена стълба. Заварват Мескита в леглото и го връзват. В този момент привлечен от шума, се появява един боцман, досетил се, че на кораба става нещо нередно.

— Какво правите тук? — пита той Кесада.

Шест удара с нож — това е отговорът! И Кесада прекрачва границата, която отличава простото неподчинение от открития метеж. Всички португалци на борда на „Сан Антонио“ са оковани и хвърлени в трюма.

Навсякъде — тишина и мрак. Магелан не е могъл да се досети за нищо от своя кораб.

Той започва да разбира какво става едва на другия ден сутринта, когато метежниците връщат лодката, която, както всеки ден, отива за вода и дърва. Разбира всичко в единайсет часа, когато водачът на една лодка, дошла от „Консепсион“, му връчва писмо. Магелан отива да го прочете в кабината си.

Посланието, написано „от името на испанските капитани“, е озаглавено Прошение. Тонът му е учтив и даже почтителен. Капитаните обясняват, че са били принудени да извършат това насилническо действие, защото Магелан се отнася с тях по унизителен начин и не им дава никакви обяснения. Те в никакъв случай не оспорват авторитета на адмирала. Искат само адмиралът да се отнася по-добре с тях и да ги изслуша. При тези условия те ще служат на генерал-капитана с преданост и уважение. „При тези условия“. Ах, тези испанци — високопоставени, смели мъже, а как не разбират значението на тези две прости думи, изразяващи най-главното качество на техния адмирал: непреклонна воля.

Магелан напуска кабината си.

— Задръжте тук лодката на „Консепсион“ — заповядва той на боцмана.

Сетне повика Гонсало Гомес де Еспиноса, алгуасил

Обед е! Една лодка от адмиралския кораб се отправя към „Виктория“. Капитан Мендоса я съзира с известна изненада. От тази сутрин той бе наблюдавал движението на корабните лодки и бе отгатнал какво става. Той е със заговорниците, но неговият кораб досега бе останал извън акцията. Лодката пристава, алгуасилът се качва на кораба.