— Ето известие от адмирала.

Мендоса отваря плика. Покана да се яви на борда на „Тринидад“ за разговор; да отиде сам. Мендоса не може да сдържи усмивката си: малко грубичка хитрост — мисли си той. Ала вдига очи, среща погледа на алгуасила и тутакси престава да се усмихва; и тутакси престава да живее, защото кинжал пронизва гърдите му. В същия момент двайсетина въоръжени мъже, пристигнали на „Тринидад“ е друга лодка под командуването на Дуарте Барбоса, зет на Магелан, завземат „Виктория“ и подчиняват екипажа. Магелан отново има три кораба на своя страна („Тринидад“, „Сантяго“, „Виктория“) срещу два вражески. Отговорът му бе светкавичен и удари там, където заговорниците най-малко очакваха. Още същия ден екипажите на „Консепсион“ и „Сан Антонио“ се предават, бунтът е смазан.

Сред хората на борда на „Тринидад“ имаше един, за когото името на Магелан означаваше само и единствено „покровителство, доброта, благост“. Това беше Енрике — малайски роб, купен в Малака. Енрике — около двайсет и шест годишен, по-кръстен, всеки ден благодареше, на бога, задето му е дал такъв добър господар. Той би изпаднал в отчаяние, ако Магелан му върнеше свободата. Той знаеше, че мореплавателят му беше осигурил тази свобода в завещанието си, но не знаеше, че там Магелан бе предвидил и друго — да се вземат от наследството му десет хиляди мараведи за издръжката на бившия му роб, „задето е станал християнин и за да моли господ за опасението на душата му“.

Енрике би умрял за Магелан. Когато видя как отхвръкна главата на Кесада, обезглавен за убийство след бунта на „Сан Хулиан“, той просто си помисли, че това е акт на справедливост, защото този капитан бе пожелал да посегне на такъв съвършен човек като Магелан.

Друг осъден в този процес бе Хуан де Картахена, сваленият адмирал. Той помоли за милост, изтъквайки факта, че не е проливал кръв.