Жените и дъщерите стоят при входа на редиците шатри или колиби и викат към приближаващите своето «Мархаба» (Добре дошли). Една или друга може да се увлече от въодушевлението и да извика пълния поздрав: «Ахла ва сахла ва мархаба!» (Пожелавам ти голямо семейство, лек живот и благополучие!)
Върху опаката страна на тази лъскава монета могат да се видят просяците, от които истинският, горд син на пустинята би се срамувал. Той отделя от своя имот за бедните си съплеменници достатъчно, за да не им се налага да просят. Но уседналият мавър е с по-кораво сърце. Заговори ли го някой просяк с «Дахел Аллах» (В името на Аллах), той му казва «Аллах юселлимак!» (Аллах да те пази!) и отминава със стисната ръка. Но нека ние пожелаем на застаналите тук при изхода на бивака просяци по-радушни дарители, които ще постъпят според думите на пророка: «А’мелхер ва ирмих фил бахр!» (Стори добро и го хвърли в морето!)
Когато гостите са изтупали от себе си пътния прах и са се отморили, опитали са пилафа, кускусуто и неизменния, плуващ в мазнина овен, направили са или са получили посещение и са огледали стадата, шейх ел урди, господарят на бивака, ги кани да се уверят в превъзходните качества на неговия шахин.
Добре дресираният сокол е гордост за своя притежател. Той е обучен дори за лов на газели, като каца на главата й и й изкълвава очите. Един шахин трябва да бъде дързък и винаги готов за бой; не бива да се бои дори от ел бюдж, могъщия брадат лешояд.