От тази картина я побиха тръпки. Главата започна да се смее истерично, с изцъклени очи, а от прерязаната шия шуртеше кръв и образуваше голяма, черна локва под себе си. Емилия се изплаши и поиска да избяга, но нещо и пречеше и я правеше неспособна да мръдне от мястото си. Изведнъж обезглавената пусна главата си, която се търкулна с истеричен крясък на земята, и протегна двете си ръце към шията на Емилия. Бяха мъртвешки студени и силни. Емилия не разбра как и нейната глава падна до другата, която вече не беше женска, а детска. Глава на малко момче.

В този момент се събуди.

Отметна завивките и седна, поглеждайки часовника. Стрелките показваха четири и половина — време, в което никога не бе пила, но сега и се прииска да изпие една чаша коняк. Кирил сигурно ще спи до осем-девет часа, а тя едва ли ще легне след тези кошмарни небивалици. Поне не и тази нощ.

Навлече си пеньоара и излезе в коридора. Беше тъмно и тя потърси ключа за осветлението, преди да затвори вратата на спалнята. Не искаше да остава в тъмното — насаме с пресния спомен за съня. Тези изцъклени очи и разкривени уста, от които се стичаха лиги… В ушите и още звучеше безумния смях, излизащ сякаш на тласъци.

Влезе в кухнята, като повтори манипулацията с лампата. В хладилника имаше неначената бутилка коняк. Отвори я и изсипа доста солидно количество от питието, в голяма водна чаша. Отпи глътка и седна на дивана, поглеждайки масата с досада. Съдовете от снощи стояха неизмити. „Само да запаля една цигара и ще ги измия“ — помисли си Емилия. До празната тенджера, от която стърчеше дръжка на черпак, имаше пакет „Феникс“ и запалка. Извади цигара и я запали. Ръцете и още трепереха и тя си помисли, че сигурно с нервите не е наред, щом един нищо и никакъв сън можа да я уплаши до такава степен.

А само съня ли беше? По-скоро той се яви като притурка, към онази история с побъркания главорез, заклал две жени само на седем-осем километра от тяхната вила.