
Когато дойде лятото, нещата като че ли се поуталожиха. Дейвид работеше, потопен напълно в служебните си проблеми, но се стараеше винаги да отделя достатъчно време за жена си. Тя, от своя страна, предприе дълги разходки, насъбра сили, от време на време се впускаше в леки игри на бадминтон. Напоследък рядко губеше настроението си и не изпадаше в депресии. Изглежда се бе избавила от страховете си.
С изключение на една определена вечер, когато силен летен вятър задуха около къщата, топъл и внезапен, разтърсвайки дърветата като множество сияйни дайрета. Алис се събуди треперейки, пъхна се в обятията на съпруга си и се остави той да я утешава и разпитва какво не е наред.
— Има нещо в стаята, което ни наблюдава — рече тя.
Той включи осветлението.
— Отново си сънувала — каза. — Но вече си по-добре. Не си имала проблеми от доста време.
Тя въздъхна, когато той изгаси лампата, а после бързо заспа. Той я прегърна, мислейки си какво прекрасно създание е тя, след което също се унесе.
Изведнъж чу вратата на спалнята да се открехва с няколко сантиметра.
На прага нямаше никой. Нямаше причина вратата да се отваря. Дори вятърът бе утихнал.
Той изчака. Стори му се, че вече цял час лежи в мрака, потънал в безмълвие.
