
Хей, деца! — разнесе се нечий глас. — Каква е тази песничка? Откъде сте я научили?
— Ние просто си я измислихме така, изведнъж. Думи, които не разбираме!
Затръшкаха се врати. Улиците опустяха. Над синкавите хълмове изгря зелена звезда.
По цялата нощна страна на Марс мъжете се събуждаха от това, което лежащите до тях възлюбени си тананикаха в мрака.
— Каква е тази песен?
И ето че в хиляди вили посред нощ жените се събуждаха и надаваха вик. Обливаха се в сълзи и трябваше да бъдат успокоявани.
— Хайде спи! Какво има? Лош сън?
— Утре ще се случи нещо страшно.
— Нищо няма да се случи. При нас всичко е наред. Конвулсивен плач.
— То се приближава все повече и повече, и повече!
— Нищо не може да ни се случи! Абсолютно нищо. А сега спи!
Тихо беше в ранното, марсианско утро, тихо като в тъмен, прохладен кладенец; звездите блестяха във водата на каналите; и във всяка стая, свити на кълбо, дишаха децата, стиснали в ръце златните си паяци; влюбените лежаха прегърнати, луните бяха залезли, факлите изстинали, а мраморните амфитеатри обезлюдели.
И единственият звук преди пукване на зората идеше от далечна, самотна улица, където нощният пазач се разхождаше в сумрака и пееше някаква странна, непозната песен …
Август 1999
Земните хора
Някой чукаше на вратата и не искаше да спре. Мисис Ттт сърдито отвори.
— Е, какво има?
— Вие говорите английски? — учуди се мъжът, застанал на прага.
— Говоря, както си зная — отвърна тя.
— Прекрасен английски език!
Мъжът беше облечен в някаква униформа. Зад него стояха още трима; всички бяха неспокойни, усмихнати и целите изпоцапани.
— Какво желаете? — рязко попита мисис Ттт.
— Вие сте марсианка! — Мъжът се усмихна. — Тази дума сигурно ви е непозната. Така казваме ние долу, на Земята. — Той кимна на спътниците си. — Ние сме от Земята. Аз съм капитан Уилямс. Кацнахме на Марс само преди час. И сега сме тук. Втората експедиция! Преди нас имаше Първа експедиция, ала ние не знаем какво се е случило с нея. Но, така или иначе, ние сме вече тук. И вие сте първата марсианка, която срещаме.
