Впери поглед в нея, бавно вдигна чашата си, пресуши я и започна да се надига.

— Но аз не съм болен. Не е нужно да си лягам толкова рано сутрин.

— Изглеждаш доста зле — отвърна Нора. — Това е заповед. Качвай се горе, събличай се и си лягай.

Обърна се бавно, качи се горе и усети, че се съблича и ляга. Щом главата му докосна възглавницата, трябваше да положи усилия, за да не заспи.

Малко по-късно чу някакво шумолене в полутъмната утринна стая.

Усети как някой ляга в леглото и се обръща към него. Затворил очи, той се чу да пита с уморен глас:

— Какво? Кой е?

— Мис Епълтри — чу се шепот от съседната възглавница.

— Я пак?

— Мис Епълтри — прошепна гласът.